Планетата е голямо космическо тяло, което се върти около звезда и отразява нейната светлина. Открити са девет планети в нашата Слънчева система. Меркурий, Венера, Земя и Марс са планети, разположени сравнително близо до Слънцето. Те са скалисти планети.
По-отдалечени от Слънцето са планетите Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун и Плутон, които представляват огромни кълба газ. Най-отдалечена от Слънцето е Плутон. Тя е и най-малката планета, цялата покрита с лед. Всичките девет планети обикалят около Слънцето в различни орбити.
Меркурий – планетата, която е най-близо до Слънцето
Температурата на Меркурий е много висока.
Меркурий е втората по големина планета в нашата слънчева система. Единствено Плутон е по-малка от нея. По размер Меркурий е приблизително колкото нашата Луна. Тя е много близо до Слънцето и обикаля около него по-бързо от всяка една друга планета. От Земята, Меркурий може да се види точно преди изгрев или точно след залез слънце, но не и посред нощ. Това е така, тъй като Меркурий винаги се приближава до Слънцето когато се вижда от Земята. Меркурий има много тънка атмосфера. Хора не биха могли да живеят там. По повърхността на Меркурий има дупки, които са резултат от удари с метеорити и астероиди.
Венера- е втората планета след Слънцето.
Носи името на римската богиня на любовта и красотата вероятно заради яркия си блясък. През определена част от годината тя свети ярко на запад като Вечерница непосредствено след залез. През друга част от годината се наблюдава преди изгрев на източния хоризонт като Зорница. Макар да е най-близо до Земята, Венера е трудна за изучаване поради плътните облаци, които я обгръщат. Дебелата облачна покривка пропуска до повърхността на планетата малко слънчева светлина, но задържа топлината и не и позволява да се разсее обратно в космическото пространство. За горещината допринасят и венерианските вулкани. На повърхността на Венера температурата достига около 464 градуса, докато температурата на най-високите облаци варира до минус 149 градуса.От всички планети Венера се доближава най-много по размери до Земята. Всъщност в миналото тя и Земята били смятани за планети-сестри. Някои учени смятат, че Венера би могла да поддържа някакви форми на живот, вероятно в облаците. Атмосферата на Венера е отровна за човека.
Планетата ЗЕМЯ ,нашият общ дом е третата по отдалеченост от Слънцето.
Тя обикаля около Слънцето на разстояние 150 милиона км за около 365,25 дни. Нашата планета е една от малките по размери и маса. Нейният среден радиус е 6370 км, а масата й – около 6.1024 кг. Върти се сравнително бавно около оста си за 24 дни 56 минути и 4 секунди. Земята има най-голяма средна плътност сред планетите – 5,5 g/см3. Тази плътност е почти два пъти по-голяма от плътността на скалите на повърхността й, което говори за нееднородност на Земята. Наистина нейното ядро е с много по-голяма плътност от тази на мантията и кората, която е дебела около 35 км. Вероятно то е желязно, може би с примеси от други тежки метали, докато в кората преобладават сравнително леки съединения. Средната температура на Земята е приблизително 10 градуса. Тя е различна за места с различни координати и се мени през денонощието и с годишните времена. Около 70% от повърхността на Земята е покрита с вода, която е нейната хидросфера. Земната хидросфера е уникално явление в Слънчевата система – нито една от известните ни планети не притежава подобно образувание. При условията на другите космически тела водата е предимно в твърда фаза. На Земята само 7% от водата е постоянно в твърдо състояние, образувайки полярните шапки на нашата планета. Атмосферата на Земята, съдържа 78% азот, 21% кислород, а останалият около 1% са водни пари, въглероден диоксид и др. Химичният състав на атмосферата, както и нейната температура и плътност, са изучени подробно за различни височини с помощта на изкуствени спътници. Тези параметри силно зависят от височината. Температурата и плътността освен това зависят от времето през денонощието, както и от слънчевата активност. Една от особеностите на Земята е нейното магнитно поле. То силно се влияе от някои прояви на слънчевата активност. Неговото действие е причина за образуването около Земята на радиационни пояси, открити и изучени още с първите изкуствени спътници. Така се наричат пръстенообразните образувания около екватора на Земята, разположени на височина над 2500 км, в които са концентрирани протони и електрони с високи енергии. Тези частици непрекъснато „изтичат“ от Слънцето и попадат под действието на земното магнитно поле. Изсипването на сравнително много такива изхвърлени от Слънцето при слънчево избухване, частици около земните магнитни полюси предизвиква полярни сияния.
МАРС е четвъртата планета след Слънцето.
Тя носи името на древноримския бог на войната. Заради червеникавия й цвят я наричат още Червената планета. Марс е два пъти по-малък от Земята. Тънката му, силно разредена атмосфера се състои предимно от въглероден диоксид и други газове и хорана не биха могли да я дишат. Марс е много по-студен, от колкото би била Земята на същото разстояние от Слънцето. Подобно на Земята двата плюса на Марс имат ледени шапки, съставени или от замръзнал въглероден диоксид, или от сух лед. На повърхността на Марс не е открита течаща вода, но е твърде възможно преди милиарди години там да е имало големи езера и дори океани. Също като на Земята и на Марс има четири годишни времена. Той прави една обиколка около Слънцето за 687 дни и затова марсианската година е два пъти по-дълга от земната. Земното и марсианското денонощия са почти равни, защото Марс се завърта около оста си за 24 часа и 27 минути. Въпреки че е сравнително малка планета на Марс се намира най-големия вулкан в Слънчевата система. Нарича се Олимп и е три пъти по-висок от най-високия връх на Земята-Еверест. Територията, която заема, е приблизително колкото територията на Полша.
Юпитер е най-голямата планета в Слънчевата система.
Юпитер е най-голямата планета в Слънчевата системаТолкова голяма, че на нея могат да се поберат останалите планети и пак да остане свободно място. Планетата носи името на върховния римски бог. Юпитер представлява огромно кълбо от газове, предимно водород и хелий. Хелий е газът, благодарение на който балоните летят във въздуха, а водородът влиза в състава на водата. Ядрото на гигантската планета най-вероятно представлява гореща течност, подобна на гъста супа. Юпитер не е особено гостоприемен. Там е изключително горещо, хиляди пъти по-горещо от най-горещата точка на Земята. На повърхността на Юпитер почти през цялото време вилнеят гигантски бури. Учените са регистрирали там буря, почти два пъти колкото Земята! Тя е известна като Голямото червено петно и се вихри на Юпитер вече поне няколкостотин години.
Сатурн е шестата по отдалеченост от Слънцето планета.
Сатурн е шестата по отдалеченост от Слънцето планета. Кръстена е на бога на земеделието в римската митология. Планетата се вижда дори и без телескоп, но прословутите и пръстени не могат да се наблюдават без помощта на този уред. Астрономът Галилео Галилей пръв използвал телескоп, за да изучава планетата. Подобно на Юпитер, Нептун и Уран Сатурн е газова планета. Образуван е предимно от водород и хелий. Сатурн е покрит с разноцветни облачни ивици и е заобиколен от многобройни пръстени, съставени от ледени частици с различна големина. Сатурн прави една обиколка около Слънцето за 29 години и 5 месеца. Сатурианската година е толкова по-дълга от земната, тъй като Сатурн е много по-отдалечен от Слънцето, отколкото е Земята.
Уран е седмата по отдалеченост от Слънцето планета.
Забелязана е от Уилям Хершел през март 1781 година. Уран е газов гигант с мек синьозелен цвят, който се дължи на наличието на малки количества метан в горните слоеве на атмосферата му. Уран прави една обиколка около Слънцето за около 84 земни години. Около оста си обаче се завърта само за 17 часа, така че денят му е по-къс от земния ден. За разлика от останалите планети в Слънчевата система Уран се върти около Слънцето странично. Оста му е наклонена под странен ъгъл спрямо орбитата. Първоначално към Слънцето е обърнат единият полюс, после – екваторът, а след това другият полюс, така че все още не е ясно кой е „северният полюс“ на планетата.
НЕПТУН е осмата по отдалеченост от Слънцето планета.
НЕПТУН е осмата по отдалеченост от Слънцето планета. Носи името на древноримския бог на морето. Планетата е открита през 1846 година. Той е съставен предимно от газове. Синкавият му цвят се дължи на плътната му атмосфера, съставена от водород, хелий и метан. Както на другите газови планети – Юпитер, Сатурн и Уран, на Нептун бушуват бури и духат ураганни ветрове. Скоростта им достига 2400 км/ч. Планетата се върти бързо около оста си. Едно пълно завъртане отнема 16,1 часа. Това означава, че денонощието и е 2/3 от земното. Годината на Нептун обаче е много по-дълга от земната. В нея има 60 225 денонощия. Това е времето, за което Нептун прави една пълна обиколка около Слънцето. От откриването му през 1846 година досега на Нептун все още е същата година. Всеки сезон на Нептун продължава 41 години.
Плутон – ледената планета.
Плутон е по-малка и от Тритон – една от луните на Нептун.
Плутон е най-отдалечената от Слънцето планета. Нейната орбита е много необичайна. На всеки 248 години Плутон влиза в орбитата на Нептун и остава така в продължение на 20 години. През тези 20 години Плутон се намира по-близо до Слънцето отколото Нептун. През това време на Плутон се формира атмосфера. Метана и азота, които са замръзнали по полюсите се разтапят и издигат нагоре и временно обособяват атмосферата. Когато се отдалечи от Слънцето, атмосферата отново замръзва и пада обратно на повърхността на планетата. Плутон има само една луна, която е на половина по-малка. Някои астрономи наричат Плутон и нейната луна двойната планета. Други астрономи смятат, че всъщност Плутон не е планета, а е луна на Нептун.
Информацията бе взета от http://www.planeti.site88.net/planets.html и от http://www.dechica.com/nauki/space/planets.htm.